Фондация “Бикоуз в помощ на благотворителността”

Фондация BCause търси промяна в живота на хората и общностите чрез развитие на дарителството и социалните инвестиции.

Година на основаване: 1995

Регистрирани сте като юридическо лице с ☒ нестопанска цел в обществена полза

Коя от следните програмни области бихте посочили като водеща в своята работа

☒ Благотворителност, дарителство, доброволчество

☐ Гражданско участие и общностно развитие

☐ Икономически, правни, социологически анализи

☐ Закрила на детето / детско развитие

☐ Защита на права на човека и противодействие на дискриминация

☐ Здравеопазване и здравни политики

☐ Култура и изкуства

☐ Медийна независимост

☐ Образование и образователни политики

☐ Опазване на околната среда

☐ Социални политики и доставка на социални услуги

☐ Друго … моля посочете

За екипа основатели

Историята на основаването на фондацията е свързано с историята на гражданския сектор в България. През 90-те години на миналия век организации от България започват да посещават международни конференции като организираните от Европейския център на фондациите и да се срещат и запознават с европейски колеги. И тогава, и сега КАФ – Charities Aid Foundation, е водеща организация с международна дейност, която идва в страната като партньор на Европейската комисия и първите проекти за развитие на гражданското общество. Българските учредители виждат в модела на КАФ важна и нужна за устойчивото развитие на сектора институция, и след повече от година преговори се появява Фондация “Помощ за благотворителността в България” или Българският КАФ. Учредителите представляват някои от най-установените организации по онова време – Фондациите “Св.Св. Кирил и Методий”, “Еврика”, “Отворено общество” и Съюза на българските фондации и сдружения. От страна на КАФ сред учредителите влиза тогавашният главен изпълнителен директор и изключителен визионер Майкъл Брофи.

За настоящия управленски екип

Изпълнителният директор Елица Баракова е в екипа от самото начало. Представители на учредителите подкрепят организацията в управителните й тела, като в управителния съвет са служили и допринасяли за развитието ни повече от 42 човека – от неправителствения сектор, от бизнеса, от държавни организации. Голяма част от хората в екипа на организацията идват и остават много години.

Представете Фондацията накратко

Фондация BCause е организация, която търси промяна в живота на хората и общностите чрез развитие на дарителството и социалните инвестиции. Подкрепяме гражданските организации и хората, които работят в тях с финансиране и капацитет, защото вярваме в ролята им като застъпници, иноватори и заради изключителната им мотивация и отдаденост на каузи. Познаваме организации в целия спектър на обществена дейност. Работим, за да подкрепим компаниите да постигат ефект с всяко дарение, доброволчество и обвързване с общополезна цел. Доверяват ни се малки и големи бизнеси. Създаваме условия много хора да даряват дългосрочно, лесно и редовно, улеснени от технологиите и водени от личните им предпочитания – на работното място, онлайн, с SMS. Правим кампании, за да насърчаваме и празнуваме благотворителността, стремим се да разширяваме дарителските хоризонти и познаването на социални проблеми и организациите, работещи по тях. Застъпваме се за разпознаване на ролята и приноса на гражданските организации и за партньорство между тях, бизнес, национални и общински институции, защото целите са общи, а сътрудничеството води до по-големи резултати. Представяме българския благотворителен сектор и българските социални иновации в Европа и света чрез нашите членства.

Каква е вашата актуална мисия? Промени ли се тя в годините след основаването? Ако да, в каква посока?

Организацията ни работи за развитие на дарителството и за силен сектор на гражданските организации.

Предлагаме на хората и компаниите избор от значими за тях каузи, сигурност и лесни начини за даряване (на пари, време и труд) и удовлетворение от ползите за обществото.
Насочваме дарителски ресурси и допринасяме за финансовото и организационно укрепване на гражданските организации и публични институции като училища, библиотеки и музеи.
Популяризираме и подкрепяме дарителски каузи.
Подпомагаме дарители и социални предприемачи с индивидуализирани услуги с висока добавена стойност.
Влияем на политиките и културата в областта на дарителството и социалните инвестиции чрез изследвания, консултации за правителството и специални комуникационни проекти.

Няколко въпроса относно финансирането на вашата организация. Пет въпроса за пет години.

(Моля посочете сумите в хиляди лева)

Година	Годишен бюджет	Средства от национални финансиращи програми	Средства от международни финансиращи програми	Дарения от местни бизнеси или от индивидуални лица	Средства от собствени приходоизточници

2020	6,543		62	6,481
2021	3,837	15	234	3,586	2
2022	6,660		201	6,457	2
2023	4,879		171	4,707	1
2024	5,203		195	5,005	3

Кои са големите начинания, осъществени назад в годините? Посочете / опишете кратко до пет проекта, които даваха лице на вашата организация, например по обем на осигурено финансиране, по партньорствата за постигане на целите си или по въздействие върху участващи личности.

Последователно работихме за устойчивото финансиране на основните дейности на НПО (core funding), като си поставихме няколко цели: насърчаване и улесняване на местни дарителски потоци, създаване на инструменти за дългосрочно и лесно даряване, създаване на мотивация към набиране на средства. 30 години по-късно, започнали от 50 хиляди лева набрани средства достигаме годишно 6 милиона. Близо 300 организации получават финансиране – понякога малко, понякога по-голямо, но редовно и резултат и от техните усилия. Ето някои големи и устойчиви начинания:

Дарителството от заплата/по ведомост. Дава възможност на десетки хиляди малки дарения всеки месец към различни организации. Самото участие в програмата повишава познатостта на каузата.

DMS, дарителски кампании в Платформата.бг, дарения през граници – инструменти за набиране на средства, но и за упражняване на уменията на НПО да привлекат внимание (и дарения) извън близкия си кръг. С годините тези инструменти станаха все по-остри, и все повече организациите, които могат да боравят лесно с тях. „Трудни“ каузи като подкрепата за жени в ситуация на насилие и подкрепата за хора със зависимости успяха да привлекат бърза подкрепа от 50-100,000 лева. Кризисните ситуации – да кажем от наводненията във Варна, през Covid 19, лични трагедии (като загубата на Милен Цветков) и бежанската криза засилиха доверието в платформите и организациите зад кампаниите. Приливът на дарения след 2019 „вдигна всички лодки“ и донесе ръст за даренията за всякакъв каузи. През 2006 организации, които BCause канеше, се отнасяха с колебание дали да стартират кампании, а днес имат фондонабирателни екипи и подробни планове и постигат големи успехи.

Грантови програми с фирмени средства и други фирмени програми. Европейските, американските и други международни донори бяха налични в страната, но в постоянен екзит или недостатъчно достъпни за по-неопитни организации. Поставихме си за цел да привлечем местни парични потоци. Фирмите купуваха вафли за детските домове, ремонтираха, правиха нещата сами. Станахме член на бизнес асоциации, привличахме външен опит, говорехме директно за нужди, начини на работа, за резултати. Инвестицията ни в контакти и просвещение дадоха ефект и днес много компании разбират ползата да работят с професионалисти в сферата, в която искат да оставят отпечатък. През 1997 започнахме с matching програми, постепенно убедихме и управлявахме програми на десетки компании – A1 (Мтел Грант), Глобул, Филип Морис България, Булбанк, Булстрад, Paysafe …

Социални предприятия. С увеличаването на благосъстоянието и развитие на икономиката се появиха и нов тип дарители. Или по-вярно е да кажем инвеститори. Наблюдавахме по света как подобни на нас организации започват фондове за дългосрочна подкрепа на НПО, насочена към подобрение или увеличаване на ефективността на предлаганите от тях услуги, за подкрепа на уменията им да генерират средства от собствена дейност. Светът (и младите хора, търсещи работа с кауза) заговори за социално предприятие, за социален бизнес, за това да печелиш заплатата си без да вредиш, а докато помагаш. Ние създадохме Център „Ринкър“ и програмите за подкрепа на бизнес начинания, които имат пряк отпечатък върху общностите. В досега случилите се 15 акселератора сме обучили над 200 екипа и сме финансирали безвъзмездно 65 бизнес-начинания с над 600,000 лева награден фонд.

Разкажете ни повече за успехи в изграждане на връзките с общността?

Районът на Силистра. През 2016 отворихме програма на Център „Ринкър“ в подкрепа на местни предприемачи. Не беше само там, в още няколко региона на страната, с финансиране от Филип Морис България, но в Силистра разказът е най-интересен. Ходим в града, ползваме местната бизнес агенция като канал на информация и приканваме хората с идеи да се включат в предприемачески акселератор. Идват едни хора от София, любезни такива, предлагат безплатно обучение и възможност за печелене на финансова награда. Силистренци повдигат вежди. Първа година – 4 кандидати, втора година – малко повече, но никой не печели финансиране, трета, четвърта година … Доверието към програмата и нас расте с броя на кандидатурите и наградените, „улучваме“ местните активни хора, които се въодушевяват. През 2025 програма на BCause вече няма, но в Силистра има хора и организация, която събира пари, кани Ринкър лектори и ментори и си прави собствен местен акселератор. Защото, оказва се, парите не са най-ценното в приключилата програма.

Ще споделите ли и неуспехите в тази посока? На какво се дължат те?

В един учебник за обучение на библиотекари видяхме задача-упражнение, приблизително така: „Дарител, родом от вашето село, днес заможен господин в Америка, иска да дари 1 милион долара. Изработете идеи за проекти, чрез които да привлечете вниманието и парите му. Бързайте, защото е завършил в училището в близкия град и може да пренасочи интереса си натам.“

Да кажем, че в селото, в което започнахме работа през 2010 г. не бяха минали това упражнение. Комуникацията се затрудни от включване на нашия задграничен донор, на медии и заради големи очаквания на местните хора и с малко яснота за нашата роля и мандат за действие. В крайна сметка проектите тръгнаха и село Водица и неговите 600 жители получиха доста ползи, а ние – урок по планиране и комуникация.

Повече за работата на ФРГИ през последните години вижте в приложените годишни отчети за 2020 – 2024 най-долу.

Кои са големите проекти, по които работите сега? Посочете / опишете кратко до пет начинания.

Повече от проектите ни са дългосрочни, вече повече от 20 години:

Дарителство от работното място. Над 6,000 души даряват редовно към каузи с помощта на Фондация Bcause – чрез директни отчисления от заплата, в международни платформи, където работодателите удвояват даренията, чрез съвместни кампании. В началото на 2026 обновихме секцията за редовно даряване в Платформата.бг и предстои маркетирането пред дарители на включените организации. Като инструмент на редовно дарителство, промотираме и абонаментите за DMS дарения.

#Щедрият вторник. Инициативата се ползва от увеличаващата се световна популярност на движението и има две цели в страната: да популяризира променящата сила на благотворителността и да привлича млади хора – като дарители и застъпници на даряването.

Грантове за НПО. Привличаме грантово финансиране за НПО от местни източници – често това са малки програми, но предлагат достъпна и бърза подкрепа за основната дейност на организации. Освен фондовете „Нашите родители“, „Детско здраве“ и „Подкрепа за жени“, няколко фирмени програми предлагат подкрепа за НПО: Адрес за уязвими младежи, Paysafe за учене през целия живот, JTI за достъп до вода, Pluxee жени-предприемачки. Предстоят още няколко през 2026.

Финансиране на социален бизнес/социални предприятия. Работим за създаване на нови финансови инструменти в партньорство с финансови и микрокредитиращи институции (СИС Кредит и други), работим за привличане на частни инвеститори към финансирането със социален ефект.

България в световни проучвания. През 2026 участваме като българския партньор в изследването на дарителите и гражданските организации (част от WGR, Световният доклад на благотворителността на КАФ) и на социалните предприятия (част от ESEM, Европейския мониторинг на социалните предприятия на Euclid Network).

Какво очаквате да постигнете с тях? До колко хора достигат резултатите от вашата работа, ако е възможно да посочите число?

Годишно работим с около 500-600 физически лица, които получават финансиране директно и с 200-300 организации, чиито дейности, финансирани от нас засягат пряко между 20 и 1000 души.

А какви са вашите планове да комуникирате планираните постижения?

Работим с вътрешен ресурс и външни дългосрочни партньори за комуникацията на всички инициативи. През 2026 отново ще представим годишните си отчети: общ Годишен отчет на Фондация BCause, отчет на Платформата.бг, Отчет на DMS, Отчет на дарителството от работното място, Отчет на Център Ринкър.

Използваме офлайн канали, онлайн медии и дигитални средства, привличаме инфлуенсъри, особено такива извън нашата сфера на работа. Изпращаме бюлетини на различни аудитории 6-12 пъти годишно.

Работили ли сте/ работите ли с доброволци? С колцина, ако е възможно да посочите число?

Работим постоянно и с различни задачи с 6-25 доброволци от сферата на комуникациите, дигиталните медии, с инфлуенсъри от три години. Част от тях ни подкрепят еднократно през годината (най-вече за ЩедриятВторник), с други работим постоянно.

Съществен принос имат доброволците в нашите управителни органи – хора с разнообразен опит, качества и мрежи в различни сектори.

Непряко работим с доброволците на компании, които ни търсят, за да предложат доброволчески възможности за своите служители. Годишно това са поне 4-5 компании и 150-500 души.

Защо избирате да работите или да не работите с доброволци?

Избираме ги заради взаимната полза и отказваме доброволчества, които не са мотивирани с крайна цел, подкрепа за изграждане на нашия капацитет и обществена полза.

Сега за средата – опишете кратко законовата, институционална, обществена среда, в която работите днес? Средата в момента и в предходни периоди?

И нас, разбира се, ни притесняват подклаждането на антисекторни нагласи у различни групи в обществото. Всички го усещаме чрез предложенията на закони и промени в закони, целящи да ограничат или направят невъзможна работата на НПО, чрез публичното и шумно повтаряне на неверни, но зловредни тези за характера и въздействието на гражданските организации върху различни сфери на обществото. Примери за това са, разбира се, проектите за закон за чуждестранните агенти, промените в Закона за училищното и предучилищното образование. Средата за развитие на организациите в България продължава да става все по-враждебна и „нишови“ настроения за съжаление се пренасят и в отношенията на държавни институции и организации, затрудняват работата в обществени съвети и консултативни органи.

Все пак, нашите връзки с бизнес сектора, неговите асоциации, с дарителите и вътре в гражданския сектор остават силни, ние оставаме сплотени.

Разработвате ли собствени източници на приход, тоест програми за социално предприемачество?

Нашата организация е построена върху стремежа да бъде самофинансираща се и устойчива. Използваме проектно финансиране, за да стартираме и укрепим важни програми, инструменти за дарителство, да създадем контакти и интерес. Текущо удържаме малка сума за управление и поддържане на тези програми действащи и ефективни. Не сме още там, все още се нуждаем годишно от проектно финансиране, но година след година градим и увеличаваме основата.

Работите ли в партньорство с други НПО, граждански сдружения, бизнес сдружения? Споделете накратко позитивни истории от тези партньорства/ или неуспехи, разочарования, ако има.

В партньорствата си винаги се водим от взаимния интерес – ако го няма, сътрудничеството бързо умира, модата се изменя, личните отношения, макари прекрасни, стават недостатъчни.

Основните ни партньорства с НПО са в рамките на Български дарителски форум и организациите, познати като донорски, с които споделяме общо поле и предизвикателства на операциите. Участваме в работата на Форум Гражданско участие, в неформални коалиции от социални предприятия и инвеститори и свиканите по повод и като реакция, например Обединени.бг. Развиваме неформална група организации около българското издание на световния ЩедърВторник. През 2025 с група старозагорски организации сложихме началото на втори център на Щедрият вторник, с успех от набирането на повече от 15,000 лева.

Традиционно е партньорството с Американската търговска камара за събиране и използване на даренията на членовете по повод Деня на Благодарността, вече повече от 21 години, средно с набрани 100,000 лева.

Партнираме с Глобалния договор на ООН в България при създаването на колективни проекти като „Гордея се с труда ..“ и „Игри за добрини“, в които свързваме членове на Мрежата с НПО. С Българският форум на бизнес лидерите при организирането на Наградите за отговорен бизнес – Фондацията и автор на методиката за оценка на проектите и на категорията „Маркетинг, свързан с кауза“.

Партнираме със СИС Кредит и други финансови институции, за да им помогнем да разберат особеностите на финансирането със социален ефект, да преодолеят притесненията си и да се увеличи предлагането на финансови услуги за сектора на социалните иновации и предприятия.

Как виждате развитието на вашата организация в бъдеще?

Продължаваме да се учим от нашия и чуждия опит. Знаем, че периодично ни трябват иновации и в момента ги планираме, докато празнуваме 30 години.

В края: каква би била ваша препоръка към целия неправителствен свят?

Прагматичен поглед: никой не ни е длъжен да ни подкрепя, да работи точно с нас, да боли с нашите болки, да мечтае с нашите мечти. Подкрепата се ражда върху пресечни точки, нека ги търсим.

И малка провокация за финал: Защо обществото ни има нужда от организация като вашата?

Ние сме преводачи, свързачи, „агенти“, които улесняват срещата между дарители и каузи и правенето на благотворителност. От нея, благотворителността, всички разбираме – кое е важно, кое не е, какво трябва да прави „държавата“, какво – ние. Организации като нашата помагат на дарители, доброволци и НПО, които вече участват в действието, не само в дискусията, хейта или раздаването на съвети. Ние предлагаме решения за тези, които се нуждаят от тях. Ние сме бързи и адаптивни според нуждите на същото това общество и хора. Много пътища водят до нас.