Основна мисия на Института за изследване на близкото минало е да подпомага изучаването на най-близката съвременна история на България. Изследването на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт се нуждаят от сериозни конкретни емпирични проучвания на определени периоди, събития, социални групи и отделни личности, но само по себе си това не е достатъчно. За извличане на адекватни и убедителни изводи от тези изследвания е необходимо притежаването и на определена теоретична подготовка, на овладяването на подходящите методи за анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Само връзката между тези две посоки е в състояние да ни гарантира постигането на устойчиви резултати, които да се превърнат в опора на една перспективна обществена промяна.
Актуалната мисия на Института остава научното и критично изследване на историята на България през целия 20 век, с акцент върху нейното комунистическо управление. Работата с различни архиви, натрупването на информация чрез устна история и публикуването на резултатите от изследванията на учени от всички клонове на обществените науки върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим остават наш приоритет, но ако в началните години големи усилия бяха насочени към проучване и тълкуване на натрупаните архивни материали, то през последното десетилетие Институтът обръща голямо внимание и върху комуникацията на това знание на по-достъпен език в публичната, медийната, музейната и образователната сфера. А препоръката към гражданския сектор е да не се оставя да бъде обезкуражен.
Година на основаване: 2005
Регистрирани сте като юридическо лице с нестопанска цел в частна полза
Коя от следните програмни области бихте посочили като водеща в своята работа
☐ Благотворителност, дарителство, доброволчество
☒ Гражданско участие и общностно развитие
☐ Икономически, правни, социологически анализи
☐ Закрила на детето / детско развитие
☐ Защита на права на човека и антидискриминация
☐ Здравеопазване и здравни политики
☐ Култура и изкуства
☐ Медийна независимост
☒ Образование и образователни политики
☐ Опазване на околната среда
☐ Социални политики и доставка на социални услуги
☒ Друго: Научни изследвания.
За екипа основатели
През 2005 г. в София началото на сдружението се слага от трима съмишленици: Ивайло Знеполски, Дими Паница и Ленко Ленков. Със своя предишен опит в различни сфери те съчетават научна задълбоченост, обществено и политическо визионерство, гражданска страст и солиден административен опит.
За настоящия управленски екип
Настоящият екип, съставен от Момчил Методиев, Боряна Димитрова и Димитър Щ. Димов през последните 20 години израсна професионално, благодарение на подкрепата и авторитета на основателите на Института. Момчил Методиев е професор по история в Нов български университет, изследовател на българския 20 век, специалист по църковна история и проучвател на архивите на Държавна сигурност. Боряна Димитрова оглавява една от най-престижните социологически агенции в България, а Димитър Щ. Димов е културолог, изследовател на социалната история на България с дългогодишен опит в организирането на научни и образователни дейности.
Представете Института накратко
Основната мисия на Института е да подпомага изучаването на най-близката и съвременна история на България. За близкото минало е трудно да се говори безпристрастно, но ние се стремим да отидем далеч отвъд общото говорене за комунизма и прехода към демокрация. Изследването на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт се нуждаят от сериозни конкретни емпирични изследвания на определени периоди, събития, социални групи и отделни личности. Но само по себе си това не е достатъчно. За да могат да се извлекат адекватни и убедителни изводи от тези изследвания е необходимо притежаването и на определена теоретична подготовка, на овладяването на подходящите методи на анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Само връзката между тези две посоки е в състояние да ни гарантира постигането на устойчиви резултати, които да се превърнат в опора на една перспективна обществена педагогика.
Каква е вашата актуална мисия? Промени ли се тя в годините след основаването? Ако да, в каква посока?
Нашата актуална мисия остава научното и критично изследване на историята на България през целия 20 век, с акцент върху периода на нейното комунистическо управление. Работата с различни архиви, натрупването на информация чрез устна история и публикуването на резултатите от изследванията на учени от всички клонове на обществените науки върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим имат остават наш приоритет. Ако в началните години големи усилия бяха насочени към проучване и тълкуване на натрупаните архивни материали, то през последното десетилетие Институтът обръща голямо внимание и върху комуникацията на това знание на по-достъпен език в публичната, медийната, музейната и образователната сфера.
Няколко въпроса относно финансирането на вашата организация. Пет въпроса за пет години.
(моля посочете сумите в хиляди лева
| Година | Среден годишен бюджет | Средства от национални финансиращи програми | Средства от международни финансиращи програми | Дарения от местни бизнеси или от индивидуални лица | Средства от собствени приходоиз-точници |
|---|---|---|---|---|---|
| 2020 | 43 | 36.5 | 4 | 1 | 1.5 |
| 2021 | 47 | 43.5 | 2 | – | 1.5 |
| 2022 | 25 | 16.4 | 3 | – | 5.6 |
| 2023 | 45 | 35 | 4 | 450 | 5.6 |
| 2024 | 80 | 71.3 | 3 | 100 | 5.6 |
Кои са големите начинания, осъществени назад в годините? Посочете / опишете кратко до пет проекта, които даваха лице на вашата организация, например по обем на осигурено финансиране, по партньорствата за постигане на целите си или по въздействие върху участващи личности.
Това не е лесен въпрос – най-вече в класирането …
- Книжната поредица „Минало несвършено“ трябва да е на първо място. Тя отразява най-добре същината на дейността на Института и е негова най-разпознаваема емблема сред изследователските, медийните и образователните среди. До момента сме издали 45 книги на български език, сред тях са две книги върху българския комунизъм на английски език, разпространявани от реномираното издателство Routledge, както и няколко специални броя на списанието Divinatio на английски, немски и френски. Пълният списък виж на https://minaloto.bg/category/publications/our-books/
- Създаването и поддържането на два много богати архивни фонда: а) по устна история на периода от 1944 до 1989 г. и отвъд, както и б) непубликувани мемоари, дневници, спомени, снимки и други оригинални документи, събирани от обществени фигури, но и обикновени хора. Събраните архивни единици са хиляди страници. Те предоставят много солидна база от информация, която тепърва ще се ползва от млади изследователи, които нямат лична памет и досег с комунистическия период. Интересът и запитванията от изследователи от България и чужбина към този масив през последните години само расте.
- Организирането на две изложби, посветени на репресиите и по-специално на лагера в „Белене“: „Без следа? Лагерът в Белене 1949 – 1959…“ през 2009 по повод 50-тата годишнина от официалното му затваряне и „Пробиви в стената. Портрети на лагеристи от Белене 1949-1953“ през 2014 г. по повод 25-та годишнина от промените през 1989 г. Събраните експонати все още се използват в множество инициативи за съхранение на паметта за комунистическите престъпления срещу български и чуждестранни граждани с различен социален, етнически и професионален произход.
- Серията от научни форуми в рамките на „Софийски диалози“, на които се събират световно известни учени и експерти от областта на съветологията и историята на Източна Европа през 20 век. Тези събития сложиха началото на много международни партньорства и контакти, и изграждат международния престиж на Института.
- Обновяването на експозицията на Историческия музей в Димитровград. Този проект е най-скорошен. Все още не се е реализирал до край, но той дава много точно представа в каква посока може да бъде използвано знанието и експертизата, която се натрупа през годините в Института – социализирането и усвояването на това знание през музейните и образователните институции.
Ако искате да добавите още за забележителни постижения на вашата организация в тези начинания, направете го тук.
Важна стъпка в достъпността до нашите книги и постижения е инициативата, която започнахме от есента на 2024 г. – дигитализирането и свободния достъп до книгите от поредицата „Минало несвършено“, виж тук https://minaloto.bg/category/publications/open-access/ Започнахме от по-старите издания, чийто тираж е вече изчерпан, но ще продължим споделянето и със следващите публикации.
А резултатите … Достигнаха ли, разбрани ли бяха, възприети ли бяха тези постижения от общностите, към които са били насочени?
Присъствието на Института сред професионалната общност от учени, средношколски и университетски преподаватели е незаобиколимо. Не само в български, но и в чуждестранни справочни издания Институтът е рефериран като най-активната и продуктивна общност от учени и съмишленици, която е направила повече от редица държавни институции, призвани да развиват наука и образование за близкото минало. Количеството на запитвания и покани за сътрудничество, стажове и консултации през годините само се увеличава. Едно от конкретните доказателства за тежестта на експертното мнение на Института е участието му в дебата върху ревизията на учебните планове по история за 10 клас, когато се преподава българска модерна история и се представя комунистическия период. Министерство на образованието възприе оценката и препоръките на Института безусловно.
Разкажете ни повече за успехите в изграждане на връзките си с общността?
Както стана дума и при изброяването на най-значимите ни проекти, въвличането на обикновените хора и различни професионални общности в натрупването на знание за периода на комунистическото управление на България беше една от най-важните наши инициативи през годините. Архивните документи, събирани от различни институции, имат голяма тежест в опознаването на миналото, но много често на него се гледа като на нещо чуждо от хората, които са живели тези времена. Ангажирането на самите хора с тяхната лична и семейна гледна точка към периода гарантира наличието на човешкия фактор не само в запомнянето, но и в препредаването на паметта за комунизма на следващите поколения.
Социологическите проучвания потвърждават очакването, че най-ефективните методи младите хора да научат повече за миналото е да го чуят от своите роднини. Чудесен пример в това отношение е „Дневникът на един мобилизиран евреин“, който достигна до екипа на Института след едно от изданията на конкурса „Това е моето минало: документи, автентични дневници и мемоари“. Авторът на дневника, тогава на 92 години, вече почина, но ценният източник за трудовата мобилизация на еврейското население през Втората световна война в България, който той сподели тогава и влезе в поне три различни издания на български, немски и английски продължава да предизвиква интерес сред неговите роднини, сънародници, медиите и експертната общност.
Ще споделите ли и неуспехите в тази посока? На какво се дължат те?
Неуспехите в това отношение са, че медийната среда и широката общественост не са достатъчно чувствителни към темите, с които се занимава нашата общност. Част от проблема се дължи на факта, че научният език на изследванията е по-недостъпен, а задълбоченото и критично знание трудно може да бъде сведено до прости и ясни послания. В тази посока тепърва се опитваме да работим като привличаме и/или вземаме участие в медийни и артистични проекти, които засягат и темата по по-комуникативен начин. Пример може да бъде проектът за обновяването на Историческия музей в Димитровград, както и експертното участие на Института в изработването на дигиталната платформа https://belene.camp. Затруднение от подобно естество е и честото политизиране на комунистическото минало и използването му по манипулативен начин в злободневни теми и медийни сензации. Балансът между нуждата от повече обществено внимание и правдоподобното тълкувание на личности и събития от миналото е трудна и постоянна задача.
Кои са големите начинания, по които работите сега? Посочете / опишете кратко до пет проекта.
Текущите ни начинания се стремят да продължат вече утвърдените посоки от работата на Института.
1) През изтеклата година издадохме или предстои да издадем още три книги от поредицата „Минало несвършено“: а) „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989), с автор Стефан Иванов, София: ИИБМ / СИЕЛА, ISBN: 978-954-28-4603-1; б) „Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква“, с автор Момчил Методиев, София: ИИБМ / СИЕЛА, 2025. ISBN: 978-954-28-5005-2; в) в момента върви подготовката по издаването на още две книги, преведени от английски, книгата на Лилия Топузова „Unsilencing. The History and the Legacy of the Bulgarian GULAG“ и на колективен сборника „Истории от Димитровград“, който ще представи научната работа на екипа по димитровградския проект.
2) Сборник с популярни текстове върху социалната история на комунизма в България в превод на немски.
3) Сътрудничество с Федералната фондация за изследване на комунистическата диктатура в Германия са а) участие в международна конференция върху образите на политическо насилие през XX в. в края на март месец 2025 г. и друго подобно събитие в София през ноември 2025 г. и б) Опознавателно посещение на паметници от комунистическото минало на Източна Германия през юни 2025 г. От това посещение се роди идея за съвместен проект в Музея на ЩАЗИ в Дрезден. Одобрението му предстои.
Какво очаквате да постигнете с тях? До колко хора достигат резултатите от вашата работа, ако е възможно да посочите число?
Като пример ще приложа статистика за публичната ни дейност през 2024 г. Чисто количествено през 2024 г. Институтът, негови изследователи и инициативи, в които са участвали, са обект на повече от 15 публични изяви в големи национални медии, а свързаните публикации, които възпроизвеждат съдържанието на основните публикации надвишават 50. Статистиката за 2024 г., представена от хостинг компанията, показва, че нашият сайт http://minaloto.bg е привлякъл 121,414 уникални посещения (за сравнение през 2023 г. са били 35,767). Средно-месечно имаме между 6,000 и 12,000 посещения, като пик е отбелязан през октомври 2024 г., когато са над 18,000 за месец, като причината най-вероятно е медийният шум около конкурса за музейната експозиция на Димитровград.
В допълнение на сайта minaloto.bg Институтът поддържа и своя фейсбук страница: https://www.facebook.com/minaloto.bg/ . За 2024 г. този медиен канал показва устойчив растеж спрямо 2023 г. Без да сме ползвали особен финансов ресурс за реклама сме привлекли 1,141 „последователи“ (при начални около 900). Работата върху димитровградския проект и публичните дейности около конкурса за новата експозиция на Музея даде възможност на Института да влезе в медиите по по-нетрадиционен начин. През есента на 2024 г., когато се появи публичната информация, че предстои обновяването на експозицията на музея в Димитровград, се активираха политически активисти (някои от тях с научен профил), които се опитаха да трупат обществен капитал и да мобилизират общественото мнение с подвеждащи и неверни твърдения за всички въвлечени организации. Тази по същината си негативна кампания осигури допълнителна видимост на нашата дейност.
А какви са вашите планове да комуникирате планираните постижения?
Към нашата дейност в пространството на социалните мрежи все още подхождаме аматьорски и с ограничените компетенции на нашия основен екип. Кампанията за осигуряване на свободен достъп до нашите книги възбуди интереса на нашите „последователи“, но ефектът е все още ограничен. В близко бъдеще ще се опитаме да привлечем професионална помощ в това отношение от страна на маркетинг агенция и медийни инфлуенсъри.
Работили ли сте/ работите ли с доброволци? С колцина, ако е възможно да посочите число?
Работили сме с доброволци без това да е имало определяща роля в работата ни и постигнатите резултати. По същество натрупването на двата основни архивни фонда „Това е моето минало“ и „Устна история“ от 2008 досега се дължи на доброволното участие на хиляди хора, които желаят да споделят своите спомени от близкото минало. За периодите на обявените кампании може да се каже, че на година под тези рубрики сме имали между 100 и 200 доброволни участници. Като доброволци могат да се възприемат студентите и докторантите, които искат да проведат стаж при нас. През последните пет години всяка година имаме поне един стажант докторант или студент от български и/или чужди университети, който желае да работи с Института или с учен от неговия екип.
Защо избирате да работите или да не работите с доброволци?
Научната работа е специализирана и изисква специална академична подготовка. Това ограничава броя на хората, които могат пълноценно да бъдат въвлечени в нашата изследователска работа. В сферата на популяризирането и медийното отразяване можем да разчитаме на помощ от доброволци.
Сега за средата – опишете кратко законовата, институционална, обществена среда, в която работите днес? Средата в момента и в предходни периоди?
По отношение на законовата среда не изпитваме радикални затруднения. През дългите години на съществуване от 2005 до 2022 г., когато Институтът функционираше като класическо НПО, нямахме достъп до държавни програми и проекти за подкрепа на наука. Разчитахме изцяло на финансиране от други НПО организации – български и чуждестранни. От 2022 г. Институтът административно беше припознат като част от Департамент „История“ на НБУ (акредитиран по закона за висшето образование), което ни дава възможност да участваме в конкурсите на Фонд „Научни изследвания“ и други държавно подпомагани програми. Засега нямаме успех, въпреки че опитахме вече в две сесии на Фонда.
Важни фактори за дейността и съществуването на Института по отношение на обществената среда са: 1) нездравословното и манипулативно политизиране на темата за комунистическото минало в България и 2) целенасоченото и организирано компрометиране на НПО сектора като цяло. Подобни кампании ерозират така или иначе крехкото доверие на българските граждани в научните занимания и изобщо ролята на публичните интелектуалци, неправителствените организации в обществени живот.
Може ли да откроите положителните развития в средата?
Членството на България в ЕС слага надеждни изисквания върху публичната среда и изобщо функционирането на гражданския и образователния сектор. Това за момента има възпиращ фактор спрямо желанието на определени политически фактори да упражняват пълен контрол върху публичността и гарантира надеждни законови рамки за функционирането НПО сектора.
А кои са неблагоприятните фактори/ основните предизвикателства, които срещате?
Вече стана дума за най-главните сред тях: 1) нездравословното и манипулативно политизиране на темата за комунистическото минало в България и 2) целенасоченото и организирано компрометиране на НПО сектора като цяло. Подобни кампании ерозират така или иначе крехкото доверие на българските граждани в научните занимания и изобщо ролята на публичните интелектуалци, неправителствените организации в обществени живот; 3) Инертни и като цяло слабо ангажирани държавни институции; 4) Отслабването на човешкия капитал – все по-малко млади хора се изкушават да работят в неправителствения сектор (субективно и непроверено усещане …).
Разработвате ли собствени източници на приход, тоест програми за социално предприемачество?
Научната и публичната работа в медиите и образованието, особено в обществените и хуманитарните науки рядко може да доведе до директни икономически ползи. В най-добри случай тя разчита до голяма степен на държавно и частно финансиране. Поради променливият интерес на държавните институции да осигурят дългосрочно и стратегическо подпомагане на тази област, Институтът трябва да разчита изцяло на външно финансиране. Приходите от продажба на книги и други научни материали са малки и не оказват особено влияние върху съществуването на институцията.
Работите ли в партньорство с други НПО, граждански сдружения, бизнес сдружения? Споделете накратко позитивни истории от тези партньорства/ или неуспехи, разочарования, ако има.
Всъщност основните наши партньори са именно от неправителствения сектор: най-големите ни донори през годините са Фондация „Отворено общество“, CEE Trust, Фондация „Америка за България“ и др. по-малки чуждестранни партньори. През последните няколко години имаме много плодотворно сътрудничество със „Софийска платформа“. Комбинацията между гражданската ангажираност на техния екип и научната компетентност и информираност на нашия екип дава публично забележими плодове. Друга посока е координацията с департамент „История“, департамент „Нова българистка“ и Департамент „Философия и социология“, както и с Университетския архив на НБУ, която също протича много гладко и има възможности за по-нататъшно развитие. Продължаваме да даряваме нашите книги на различни библиотеки в страната и изследователски институции в чужбина.
Как виждате развитието на вашата организация в бъдеще?
В търсенето на внимателния баланс между критичното, задълбоченото и непартизанското знание за близкото минало на България и неговото по-достъпно комуникиране през образованието, изкуството и журналистиката.
В края: каква би била ваша препоръка към целия неправителствен свят?
Да не се оставят да бъдат обезкуражени. Както стана дума по различни поводи в предходните въпроси, медийната и публичната среда напоследък не е особена толерантна към неправителствения сектор. Трябва да сме сигурни в каузите си и да не ги изоставяме. Плодовете, особено в обществената и образователната сфера, се берат бавно и продължително.
И малка провокация за финал: Защо обществото ни има нужда от организация като вашата?
Миналото е ключов обществен ресурс и към него трябва да се подхожда отговорно, компетентно и с дългосрочен ангажимент. Връзката между независимата науката и демократичния социален ред трябва да се отстоява постоянно.
Разберете повече на https://minaloto.bg/
Вашият коментар